жуми

Речник на българския език

1. жуми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

жуми е производна форма на жумя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. жуми — повелително наклонение, ед. ч.

жуми е производна форма на жумя (повелително наклонение, ед. ч.).