жулил съм

Речник на българския език

1. жулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

жулил съм е производна форма на жуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. жулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

жулил съм е производна форма на жуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).