жулил си

Речник на българския език

1. жулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

жулил си е производна форма на жуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. жулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

жулил си е производна форма на жуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).