жулили

Речник на българския език

1. жулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

жулили е производна форма на жуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. жулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

жулили е производна форма на жуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).