жулвало

Речник на българския език

1. жулвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

жулвало е производна форма на жулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. жулвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

жулвало е производна форма на жулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. жулвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

жулвало е производна форма на жулвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. жулвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

жулвало е производна форма на жулвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).