жилил е

Речник на българския език

1. жилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жилил е е производна форма на жиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. жилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жилил е е производна форма на жиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).