жилвахте

Речник на българския език

1. жилвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

жилвахте е производна форма на жилвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. жилвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

жилвахте е производна форма на жилвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).