жегнело

Речник на българския език

1. жегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

жегнело е производна форма на жегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. жегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

жегнело е производна форма на жегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).