жегнел

Речник на българския език

1. жегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жегнел е производна форма на жегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. жегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

жегнел е производна форма на жегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).