жегнало

Речник на българския език

1. жегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

жегнало е производна форма на жегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. жегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

жегнало е производна форма на жегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).