жарил

Речник на българския език

1. жарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

жарил е производна форма на жаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. жарил — мин. деят. св. прич. м. р.

жарил е производна форма на жаря (мин. деят. св. прич. м. р.).