жарил
1.
жарил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
жарил
е производна форма
на жаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
жарил —
мин. деят. св. прич. м. р.
жарил
е производна форма
на жаря (мин. деят. св. прич. м. р.).