жабурели

Речник на българския език

1. жабурели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

жабурели е производна форма на жабуря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. жабурели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

жабурели е производна форма на жабуря се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).