ечи

Речник на българския език

1. ечи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ечи е производна форма на еча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ечи — повелително наклонение, ед. ч.

ечи е производна форма на еча (повелително наклонение, ед. ч.).