ечахте

Речник на българския език

1. ечахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

ечахте е производна форма на еча (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ечахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

ечахте е производна форма на еча (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).