ехтяхте

Речник на българския език

1. ехтяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

ехтяхте е производна форма на ехтя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ехтяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

ехтяхте е производна форма на ехтя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).