ехидничил съм

Речник на българския език

1. ехидничил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ехидничил съм е производна форма на ехиднича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ехидничил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ехидничил съм е производна форма на ехиднича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).