ехидничило си

Речник на българския език

1. ехидничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ехидничило си е производна форма на ехиднича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. ехидничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ехидничило си е производна форма на ехиднича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).