ехидничило е

Речник на българския език

1. ехидничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ехидничило е е производна форма на ехиднича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ехидничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ехидничило е е производна форма на ехиднича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).