ехидничило

Речник на българския език

1. ехидничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ехидничило е производна форма на ехиднича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ехидничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ехидничило е производна форма на ехиднича (мин. деят. св. прич. ср. р.).