ехидничили

Речник на българския език

1. ехидничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ехидничили е производна форма на ехиднича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ехидничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ехидничили е производна форма на ехиднича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).