ехидничил

Речник на българския език

1. ехидничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ехидничил е производна форма на ехиднича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ехидничил — мин. деят. св. прич. м. р.

ехидничил е производна форма на ехиднича (мин. деят. св. прич. м. р.).