ехидничело

Речник на българския език

1. ехидничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ехидничело е производна форма на ехиднича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ехидничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ехидничело е производна форма на ехиднича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).