ерудирал

Речник на българския език

1. ерудирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ерудирал е производна форма на ерудирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ерудирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ерудирал е производна форма на ерудирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ерудирал — мин. деят. св. прич. м. р.

ерудирал е производна форма на ерудирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ерудирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ерудирал е производна форма на ерудирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).