ерозирал

Речник на българския език

1. ерозирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ерозирал е производна форма на ерозирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ерозирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ерозирал е производна форма на ерозирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ерозирал — мин. деят. св. прич. м. р.

ерозирал е производна форма на ерозирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ерозирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ерозирал е производна форма на ерозирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).