еректираха

Речник на българския език

1. еректираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

еректираха е производна форма на еректирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. еректираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

еректираха е производна форма на еректирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).