еректирах

Речник на българския език

1. еректирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

еректирах е производна форма на еректирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. еректирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

еректирах е производна форма на еректирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).