еректирало е

Речник на българския език

1. еректирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

еректирало е е производна форма на еректирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. еректирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

еректирало е е производна форма на еректирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. еректирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

еректирало е е производна форма на еректирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).