еректирало

Речник на българския език

1. еректирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

еректирало е производна форма на еректирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. еректирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

еректирало е производна форма на еректирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. еректирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

еректирало е производна форма на еректирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. еректирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

еректирало е производна форма на еректирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).