еректирали

Речник на българския език

1. еректирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

еректирали е производна форма на еректирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. еректирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

еректирали е производна форма на еректирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. еректирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

еректирали е производна форма на еректирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. еректирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

еректирали е производна форма на еректирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).