еректирал

Речник на българския език

1. еректирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

еректирал е производна форма на еректирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. еректирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

еректирал е производна форма на еректирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. еректирал — мин. деят. св. прич. м. р.

еректирал е производна форма на еректирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. еректирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

еректирал е производна форма на еректирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).