ергенували

Речник на българския език

1. ергенували — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ергенували е производна форма на ергенувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ергенували — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ергенували е производна форма на ергенувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. ергенували — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ергенували е производна форма на ергенувам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. ергенували — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ергенували е производна форма на ергенувам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).