емчил съм

Речник на българския език

1. емчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

емчил съм е производна форма на емча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. емчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

емчил съм е производна форма на емча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).