емчил си

Речник на българския език

1. емчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

емчил си е производна форма на емча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. емчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

емчил си е производна форма на емча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).