емчил е

Речник на българския език

1. емчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емчил е е производна форма на емча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. емчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емчил е е производна форма на емча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).