емчило е

Речник на българския език

1. емчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

емчило е е производна форма на емча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. емчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

емчило е е производна форма на емча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).