емчили

Речник на българския език

1. емчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

емчили е производна форма на емча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. емчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

емчили е производна форма на емча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).