емчил

Речник на българския език

1. емчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емчил е производна форма на емча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. емчил — мин. деят. св. прич. м. р.

емчил е производна форма на емча (мин. деят. св. прич. м. р.).