емчело

Речник на българския език

1. емчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

емчело е производна форма на емча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. емчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

емчело е производна форма на емча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).