емчели

Речник на българския език

1. емчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

емчели е производна форма на емча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. емчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

емчели е производна форма на емча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).