емчела

Речник на българския език

1. емчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

емчела е производна форма на емча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. емчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

емчела е производна форма на емча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).