емчел

Речник на българския език

1. емчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емчел е производна форма на емча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. емчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

емчел е производна форма на емча (мин. деят. несв. прич. м. р.).