емулирахме

Речник на българския език

1. емулирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

емулирахме е производна форма на емулирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. емулирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

емулирахме е производна форма на емулирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).