емулирало е

Речник на българския език

1. емулирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

емулирало е е производна форма на емулирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. емулирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

емулирало е е производна форма на емулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. емулирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

емулирало е е производна форма на емулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).