емулирал

Речник на българския език

1. емулирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емулирал е производна форма на емулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. емулирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емулирал е производна форма на емулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. емулирал — мин. деят. св. прич. м. р.

емулирал е производна форма на емулирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. емулирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

емулирал е производна форма на емулирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).