емулира

Речник на българския език

1. емулира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

емулира е производна форма на емулирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. емулира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

емулира е производна форма на емулирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. емулира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

емулира е производна форма на емулирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).