емулгирало

Речник на българския език

1. емулгирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

емулгирало е производна форма на емулгирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. емулгирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

емулгирало е производна форма на емулгирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. емулгирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

емулгирало е производна форма на емулгирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. емулгирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

емулгирало е производна форма на емулгирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).