емулгирал

Речник на българския език

1. емулгирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емулгирал е производна форма на емулгирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. емулгирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емулгирал е производна форма на емулгирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. емулгирал — мин. деят. св. прич. м. р.

емулгирал е производна форма на емулгирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. емулгирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

емулгирал е производна форма на емулгирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).