емнеше

Речник на българския език

1. емнеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

емнеше е производна форма на емна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. емнеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

емнеше е производна форма на емна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).