емнело

Речник на българския език

1. емнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

емнело е производна форма на емна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. емнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

емнело е производна форма на емна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).