емнел

Речник на българския език

1. емнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

емнел е производна форма на емна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. емнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

емнел е производна форма на емна (мин. деят. несв. прич. м. р.).